Търсите ли кредит срещу банкова гаранция?
Какво е банкова гаранция и за какво се използва
Банковата гаранция е един от видовете обезпечение за изпълнение на задълженията, при който организацията (поръчителят) издава писмено потвърждение за плащането на паричната сума на кредитора при представяне на съответното искане. Такова потвърждение се издава по искане на длъжника (доверителя). От името на термина става ясно, че този инструмент трябва да гарантира нещо. В по-разбираема форма неговата същност може да се обясни по следния начин: И двете страни сключват споразумение, в съответствие с което едната от тях се задължава да предостави услугата, а другата – да я плати навреме. Клиентът изготвя банкова гаранция за повишаване нивото на доверие на изпълнителя. Ако парите за услугата не са платени навреме, изпълнителят (кредитор) предявява иск към банката (поръчител), която е длъжна да възстанови пълната стойност на договора за сметка на гаранцията. Така изпълнителят придобива увереност, че работата му ще бъде платена навреме във всеки случай. Към споразумението обикновено се прилага писмено задължение от банката. Струва си да проверите тази точка, като вземете вашите копия от документите.
Страни по банкова гаранция
В класическия вариант в това правоотношение участват три страни: главният – длъжникът, кредиторът – изпълнителят, гарантът – организацията. В същото време търговските, микрофинансовите и застрахователните компании действат като гаранти за известно време. По-късно банковите гаранции се превъръщат в прерогатив само на кредитните институции – банки. Според законодателите, ако говорим за банкови гаранции, това означава, че те попадат в банковата дейност, с която застрахователните и микрофинансовите организации нямат право да участват. Небанките могат да издават независими гаранции, без да отварят кредитна линия. Освен това им е забранено да участват като поръчители при изпълнението на държавни поръчки.
Разлика между банкова гаранция и заем
Въз основа на механизма на действие на този инструмент може да се предположи, че това е нещо средно между заем и застраховка. Например, принципалът участва в няколко държавни търгове, в които е необходимо да се покаже на клиента наличието на средства за изпълнение на поръчката. Възможно е изпълнителят да няма такава сума, затова изготвя банкова гаранция за всяка оферта. По този начин клиентът получава увереност, че работата или услугата ще бъдат завършени от изпълнителя навреме. За банките предоставянето на гаранции също има смисъл, то е доста изгодно. Същото е и с обикновените търговски отношения. Ако упълномощителят не изпълни паричните си задължения, банката или друга организация ще ги изпълни вместо него. След това тези пари ще бъдат събрани от банката от главницата. Важните разлики между гаранции и заеми са: опростен и по-бърз дизайн. Упълномощителят не получава реални пари. Гаранциите са много по-евтини от заема. Това е много доходоносен бизнес за банките. При минимални рискове организацията получава процент от размера на гаранцията. Такава комисионна се начислява независимо дали принципалът изпълнява задълженията си или не.